Банатският българин Иван (Яни) Василчин направи обиколка в Северна България от 1 до 21 март, показвайки деветте си платна от цикъла „Българщина и духовност”. Изложбите му в Оряхово, Етрополе и Правец преминаха с небивал успех, широко отразени в медиите.

За последна спирка на българска земя Яни избра Бърдарски геран – селото, което банатските българи от Стар Бешенов създават при завръщането си в старата родина през 1887 г. Първата изложба в Оряхово е открита за националния празник на страната 3 март, а последната в Бърдарски геран е по случай енорийския празник в селото – на 19 март бърдаргеранчани честват покровителя си Свети Йосиф.

Цветомила Спасова, кмет на Бърдарски геран, откри изложбата, разположена в ритуалната зала на кметството. Тя представи Яни Василчин на многобройната публика, а след това авторът разказа за себе си и за картините.

Многобройните гости, дошли в Бърдарски геран за празника, от почти всички католически енории в Никополска епархия, посетиха изложбата и разгледаха с интерес картините.

Иван (Яни) Василчин е роден през 1974 г. в Дорохой, окръг Ботошани, Румъния. Баща му е банатски българин от Стар Бешенов. Иван наследява от баща си любовта към изкуството и също се занимава със стенопис и иконография. Завършва Художествения университет „Георги Енеску” в Яш (Румъния). Живее и работи като художник в Стар Бешенов, където се връща след завършването на висшето си образование.

Казват, че „кръвта вода не става” и Яни се връща в родното село на баща си, защото иска да опознае по-добре българското, да научи български език, който не е говорил, докато не се установява в Стар Бешенов. Сега Яни казва, че винаги е искал да живее тук, затова е избрал това място, откъдето да черпи вдъхновение и да създава картините си. Той е радетел за запазване на българското в Банат и милее, работи и дава всичко от себе си за каузата.

Картините от цикъла „Българщина и духовност” са плод на един синтез, който се е получил след дълги експерименти в областта на стенописа. Роден в семейство на иконописци и като продължител на делото на своя баща, Яни дава нов прочит на визията за сакралното изкуство. В своите картини запазва характерните черти на църковния стил и включва моменти от душевността на България.

Една от любимите му картини е „Преселването на павликяните българи”, в която се представят мъката, страданията и надеждата. Червеният цвят в целия цикъл означава мъката. В централното пано на черния фон, който символизира тъмната безнадежност, се ражда вътрешното слънце, от което излиза духовния лъч, който осветява пътя им към бъдещето.

Следващата картина е „Вяра”. Свързана е с картината „Преселването на павликяните българи”. Камбаната символизира непрекъснатостта и устойчивостта. Българите в Банат са оцелели като българи през всички тези години в изгнание единствено благодарение на вярата и Църквата. Вярата има много аспекти, както иска да ни внуши художника – вярата, която запазва същността ни като българи, която крепи духа ни, която ни прави творци и води по пътя към бъдещето.

„Български дух” – за Яни Василчин гайдата е един от символите на българското. Тя придава характерна специфика, както със звуците си, така и със стилизирания си образ, който наподобява пътищата, по които върви българското през света. Символ е и на човешкото сърце, което дава живот и по чиито артерии тече живителната кръв на народността.

Във „Възрастите на Ева” има два пласта – единият разказва за възрастите на жената - детство, юношество, зрялост и старост. Другият пласт е свързан със сезоните – пролет, лято, есен, зима.

„Обещание” се ражда след прочитането на стихотворението на Фери Мирчов „Обещание”:

Ubićávanji

Sam se navili
durkati čjlutu
ne uprelu zemete,
Tugázi glasa ud
ogane i rikali:
ti si točkata.
ditu za ubarniši kantu mir
zemete áma sled
desetotu
hiadi vazráždenji
tugázi za žuvejši
u idnija sinevi
planini.

Feri Mirčov

Превод:

Навел съм се
докато челото
не докосна земята.
Тогава глас от
огъня ми каза: ти си точката
която да обърне към мир
земята, но след десет
хиляди възраждания
тогава ще заживееш
в едни сини
планини.

„Тайната вечеря” разказва по свой начин за известния епизод. В централното пано златният кръг символизира масата, хляба, рибата и хостията, като символ на Исус Христос. Хлябът е изобразен върху фона на кръста и червения цвят на мъката. Страничните пана – със златния кръг символизира свети Йоан, а със сребърния кръг – тридесетте сребърника, с които бе предаден Христос.

Свързано с тази композиция е и паното „Целувка”. То изобразява целувката на Юда и вратата на иконостаса.

В картината „Кирил и Методий” двете фигури символизират двамата братя, апостоли на славянството, но същевременно са и като два купола на храм с ореолите на светостта. Те се проектират на тъмния фон, които често пъти е използван в църковния стил на изобразяване, заедно с червения цвят на мъката. Текста, който обкръжава паното, има за цел да помогне на възприемането на цялата композиция.

„Патриарх Евтимий” – на тъмния фон се откроява фигурата на патриарха, която е сходна с фигурата на Исус Христос на кръста, прободен от копието на войника. От раната излиза червен лъч – символ на жертвата и мъката, жертва в името на българското и мъка от осъзнаването, че е последният защитник на духовна България.

Младите художници от България, които творят в областта на абстрактното изкуство и желаят да участват в ежегодния пленер, организиран в Стар Бешенов, могат да се свържат с Иван Василчин на адрес This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.