С този израз са се заигравали немалко изследователи на банатската общност. Обикновено в преносен смисъл означава да бъдеш оскубан финансово, перо по перо, ама жив, така че да си в съзнание за всичко, което ти се случва, и накрая да те оставят да си ходиш с гол „корем”, поне докато не ти поникнат новите пера.
Какво всъщност се случва и каква е историята на банашките гъски ни разказаха Мария и Гюка Радкови при едно гостуване в къщата им.
В банатските села винаги са били гледани много гъски. Използвали се за пух за възглавници и завивки, за месо и мас. Големи бели ята изпълват спомените на не едно поколение, расло „на излаза” (поляната около селото) сред огромно гъше войнство.
Гъските били специално хранени (гушени) по малко насилствен начин, за да поемат повече храна от обикновено и да натрупат както месо и мас, така и да развият черния си дроб до размери подходящи за кулинарен вкус по-привичен на французите, отколкото на българите.
След Втората световна война било голям глад и мизерия. Банатчаните намерили спасение в многото гъски, които отглеждали. Научили, че в София на пазара може да се продава много изгодно, а народът там бил доста изгладнял по онова време. Особено добре вървял гъшият черен дроб, изкупуван от търговци, които го изнасяли за Франция.
Като „гушили” гъските поне три месеца (обикновено септември, октомври, ноември) идвало време за пренасянето им до София. Понеже търговията спадала към „черната борса”, банатчанките били изработили начин как да не бъдат заловени. Нареждали закланите, оскубани и изчистени гъски по 10-12 накачени под големите си „сукна” (поли) и така пътували прави до София в конските вагони, в които се возило тогава местното население от спирката на теснолинейката край Бърдарски геран с прехвърляне до София. Там отивали на Женския пазар, продавали набързо стоката и се връщали до вечерта с парите.
А банашките гъски били търсени - нямало опасност стоката им да отлежава. Обикновено била разграбвана за минути, тъй като повечето клиенти били познати и с предварителни уговорки.
Една гъска, ако е 5 кг., след „гушенето” за трите месеца става 10-12 кг. Дава до 2 кг. мас, а черният й дроб тежал към 300-500 гр. Захранването се започва първо веднъж на ден по малко, като постепенно се увеличава и може да поеме до килограм царевица на едно „гушене” два пъти на ден.
Перата са другата част от гъските, която се използва. Скубят се само „миналогодишни” гъски, на които перата са узрели и не кървят при отскубване. Пухът, който е по целия корем на гъската, е идеалният за широко известните „дуни” (пухени завивки) и пухени възглавници.
Все още можете да видите как става скубането и гушенето на банашките гъски като посетите Бърдарски геран и погостувате на жителите му.