Кратка историческа справка за миналото на енория „Свети Йосиф” в с.Бърдарски геран, Католическа Никополска Епархия

Преди няколко години Бърдарски геран чества 120 години от своето основаване – от онази 1887, когато първите фамилии банатски българи се връщат в свободна България и отсядат в плодородното поле над Бяла Слатина. Основаването на селото означавало и основаване на една нова енория и построяване на един нов католически храм.

Първият енорист в селото е свещ. Лаврентий Манганелли, италианец – пасионист, от 1890 до 1894 г. Той е построява първата църква-параклис в къщата-енорийски дом, която се е намирала на мястото на сегашния енорийски дом. Тя била една малка църква, построена с помощта на Никополския епископ и труда на всички хора.

От 1894 до 1895 г. енорист е свещ.Силвестър Лилла, италианец – пасионист. От 1895 до 1909 г. свещенодейства полския мирски свещеник Павел Кобиелски, който се отличава с примерно служение сред бърдарчени и е погребан в гробището на селото. По негово време е благословен първия камък на новата църква (1903 г.) от свещ.Амбросий Галярди, италианец – пасионист, енорист на с.Гостиля .

На 25 март 1903 г., тържеството на Благовещение, тогавашния Никополски епископ Хенрих (Анри) Дулсе, френски пасионист, благославя един дървен Кръст на мястото, където след това бил поставен главния Олтар на новата църква. Това е първият католически храм в Бърдарски геран, осветен тържествено на 29 септември 1903, построен с голямата помощ на викарния епископ Роасан, помощник на Никополския епископ Хенрих Дулсе. Местните католици помагат със своя труд, с доставяне на печени тухли, с превозване на пясък и други строителни материали за новата църква. До нейното освещаване през 1903 г. енорийския дом служи за параклис – в него живее свещеника и в една от залите, пригодена за параклис се черкуват верните.

С построяването на новата църква идват и нови свещеници – всичките пасионисти – свещ. Бартол Тошков, който изографисал главния Олтар; свещ. Анастас Вернер, свещ. Алоиз Манушев и свещ. Фабиян Петров. По времето на свещ. Алоиз Манушев се взема решението за построяването на нов и много по-голям храм в селото, имайки в предвид завръщането на нови католически семейства от унгарски и сръбски Банат.

През 1930 г. започва изграждането на голямата и модерна католическа църква „Свети Йосиф”, най-голямата в цялата Никополска епархия, с елементи от новоготическия стил, трикорабна, която е завършена и тържествено осветена на 16 април 1934 г. от тогавашния Никополски епископ Дамян Теелен, холандски пасионист, управлявал 31 години нашата Никополска епархия. Вътрешното оформление на новата църква било завършено през 1936 г.

Построяването на новата църква „Свети Йосиф” и нейното освещаване съвпада по Божието провидение с идването на новия енорист – свещеник д-р Евгений Босилков, станал по-късно Никополски епископ (1947-1952), и пролял като мъченик своята кръв за Христос и Неговата Църква, а днес е вече блажен епископ – мъченик (от 15 март 1998 г.) и покровител на Никополската епархия. Отец Евгений бил за 12 години енорист и по негово време енорията, с новата си църква, бележи най-големия си възход. Със своята младост, енергичност, голяма любов за истински апостолат, и евангелски стремеж да бъде сред хората като истински духовен пастир поставя едно ново начало.

Най-напред построява нов енорийски дом, до новата църква, като модерна къща в холандски стил, където се пренася да живее заедно със своя енорийски викарий – свещеник Павел Броуерс, холандски пасионист. Отец Евгений е навсякъде в енорията: с младежите организира излети, преподава вероучение, изгражда хор от певци, който се събирал четири пъти за репетиции в седмицата; провежда обучение по християнство в местното училище, участва активно в клуба по футбол, по волейбол и в ловния клуб; лично настоява Бърдарски геран да се обяви за община и е избран за общински съветник, участва и в дейността на местното читалище „Съединение – 1923”.

Воден от Светото Евангелие, д-р Босилков е желаел всички бърдарчени да получат едно истинско християнско възпитание, въпреки провокации на недоброжелатели – православни или атеисти. До 1946 г. Отец Евгений води към Христос енория „Свети Йосиф”, но с идването на войната и последвалия атеистичен режим нещата коренно се променят.

В Бърдарски геран идват свещеници от Софийско – Пловдивската епархия, поради изгонването на местното духовенство, в мнозинството си пасионисти от холандски, белгийски или италиански произход. Свещеник Асен Чонков и свещеник Самуил Джундрин (станал Никополски епископ от 1979 до 1995 г.), и двамата монаси – успенци, идват от Пловдив в Бърдарски геран. По тяхно време започва най – мрачния период от историята на енорията – със заплахи, провокации, открити закани за саморазправа, като едно предизвестие за католическите процеси през 1952 г. Започва едно масово духовно убийство на местните католици, и църквата заживява периода на голямото гонение. Не можем да пропуснем и двамата свещеници, излезли от тази енория – свещ.Никола Калчев, пасионист, поема управлението на Никополската епархия като нейн администратор след зловещото убийство на епископ Евгений Босилков; свещ.Иван Софранов, пасионист, чието звание се ражда благодарение на д-р Евгени Босилков, бива ръкоположен за свещеник в Холандия, но не може да се върне в България и Бърдарски геран поради репресивния атеистичен режим.

След свещ.Асен Чонков, в енорията свещенодейства Методий Карабенчев, банатски българин – пасионист, а от 1968 г. в енорията идва отец Асен Генов, мирски свещеник, който остава почти 40 години в енорията поради липса на нови свещеници и на нови звания. Енория „Свети Йосиф” заживява един труден период на оцеляване всред враждебност и неразбиране. Не остава и помен от големия апостолат на д-р Евгений Босилков. Зловещият план за духовно убийство почти успява, и верните все повече се стопяват с отминаването на годините. Завръщането на свободата не бележи завръщане и на вярата, сякаш тя не иска да се завърне, не намирайки любящи сърца, готови да следват Исус Христос. Бездуховният материализъм и консумисткия начин на живот, въпреки 20 годишната демокрация, са основните бариери в душите на местните католици пред Божията благодат. За кратък период се появява лъч надежда за енорията, в лицето на неуморната сестра Маргарет Бабич, дошла като мисионерка – милосърдна сестра на Свети Винкентий, от Хърватско, която остава в енорията от 1999 до 2005 г. Сестра Маргарет съживява целия апостолат, сякаш отново оживяват годините на Отец Евгений. За кратко време в енорията свещенодейства Отец Збигнев Карниевич, полски францисканец. От енорията идва и първото свещеническо призвание след 50 години атеизъм – свещеник Стефан Калапиш, формиран в Италия и ръкоположен през 2007 г., свещенодействащ в с.Трънчовица, Плевенско.

Днес енория „Свети Йосиф” получи нов свещеник с пълно семинаристко и богословско образование, получено в Италия – Отец – дякон Койчо Димов, който ще приеме свещеническото ръкоположение на 18 април 2009. Дякон Койчо, както и свещ. Стефан Калапиш са мирски, епархийни свещеници, получили свещеническата си формация във висшата Папска семинария на Римската епархия. Надяваме се, че новата пролет на вярата, както обичаше да казва Блажения Евгений Босилков ще дойде и в енория „Свети Йосиф” на Бърдарски геран.

Събрал и съставил: Отец – дякон Койчо Димов