Що е то натурално земеделие или биоземеделие се питат все повече хора, бегло хващайки тенденциите в световен мащаб. Земеделие, което няма нужда от отрови, копаене и торене, което изисква минимална човешка намеса и въпреки всичко да дава големи доходи. Това звучи фантастично, докато не го видиш реализирано в малкия селски двор.
Захари Захариев избира Бърдарски геран, когато решава да напусне шумната и замърсена столица София, по няколко причини – най-добрият му приятел е роден тук и има наследствена къща, която често са посещавали през годините, а и селото е едно от най-известните в България, чисто, запазило специфичната си култура и традиции.
Банатските българи пренасят в края на XIX век от Австро-Унгария едно по-високоразвито земеделие, с което привличат очите на околните села, печелят селскостопански изложения и се сдобиват със славата на добри земеделци. Предизвикателството за Захари днес е да покаже на техните потомци един нов начин на обработка на земята, която освен че е екологична, пести сили и време, като резултатите наистина си заслужават. Занимава се от три години с биоземеделие, а от почти година успешно го развива в двора си в Бърдарски геран.
Когато Захари започна да пренася купища слама и окосена трева, всички помислиха, че нещо не е наред, но постепенно, когато лехите започнаха да се оформят, а сега и насажденията изглеждат великолепно, все повече хора се заглеждат и искат да научат технологията на мулчирането. Тоталното мулчиране намалява нуждата от поливане десетократно, а екологично произведените храни са фактор за здравето на хората.
По нетрадиционния начин на обработка го запалват идеите на японеца Масанобу Фукуока, представени в книгата му „Революцията на една сламка“, и неговата ферма, разположена в близост до малко селце на о.Шикоку в Южна Япония, за натурално водене на фермерско стопанство, които биха могли да върнат назад деградационните тенденции в съвременното земеделие. Натуралното стопанство не се нуждае нито от машини,нито от отровни химикали и е нужно минимално плевене. Почвата в неговите ниви остава неорана в течение на повече от 25 години и при това получава добиви, сравними с най-продуктивните японски ферми. Неговият метод на обработване на почвата се нуждае от много по-малко труд, от който и да е друг метод. Той не причинява замърсяване на околната среда и не се нуждае от използване на изкопаеми горива!
Все повече малки ферми в България поемат инициативата и риска да се занимават с биоземеделие, чиято продукция е високо ценена на световния пазар.
Бърдарски геран с намаляващите си жители и пустеещите дворове може да намери нов път към икономично на труд, средства и сили обработване на земята в населеното място, създавайки не само припитание, но и търсена на пазара продукция.
И макар 2014 година да се очертава като нулева за биоземеделие, българските производители на биохрани не се отчайват. Проектът за изменение на наредбата за прилагане на мярка 214 - „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 -2013 г., огласени в последния момент, лишават биологичните земеделски производители от възможността да подават заявления за подпомагане по подмярката „Биологично земеделие“, но сформираните вече асоциации и сдружения на малки ферми за биопродукти не спират да се борят за правата си.
Да научим нещо ново, да развиваме уменията си, да постигаме повече с по-малко усилия – защо не! Като начало стига и един селски двор, който си спасил от запустение и си върнал към живот!