Мястото, в което си израсъл, остава в сърцето завинаги. А за Бърдарски геран това важи в още по-голяма степен, защото за децата, родени или израсли в него, изпълва детството с омаята на нещо различно, приказно и тайнствено като среща с друго, отдавна преминало, но все още живо в малката капсула време.
Сред децата на Бърдарски геран има една особена група – израслите в Дома за деца и юноши от времето на неговото създаване през 1954 г. досега. Сливането на два подобни дома за деца сираци ( единият в Бяла Слатина, а другият в Берковица) води до създаването през 1954 г. на този в католическото село, настанен в сградите на иззетия от властите католически манастир на сестрите бенедиктинки. Повече за историята на Дома можете да намерите на страниците на вестник „Фалмис“ бр.5 от 1999 г. http://falmis.org/media/pdfs/1999/5-1999.pdf
Сред стоте деца, които направили първите стъпки на Дома в Бърдаре, заедно с възпитателите си, бил и Митко Арсов Данаилов, заедно със сестра му и брат му. Четири незабравими години живял и учил в основното училище с децата от селото. Спомените от четиригодишния престой в интересното село, от приятелите, училището и игрите, все още го връщат тук. Винаги намира време да се отбие, а при последното си гостуване на 6 декември 2012 г. дари 100 (сто) лева на Кметството, за да подпомогне с каквото може подготовката на коледно-новогодишните празници. Като Митко, който сега живее и работи във Варна, има и други възпитаници на Дома, продължаващи за милеят за Бърдарски геран така, сякаш е родното им място, защото за тях това село винаги ще остане такова.
Децата от Дома, както ги наричат всички в селото, са неразделна част от голямото семейство на Бърдарски геран, разпиляно по целия свят, но пазещо силните връзки на обичта към селото, в което са израсли. Тези някогашни деца, вече възрастни и зрели хора, продължават да следят какво се случва тук, продължават да идват, да мислят за Бърдарски геран и хората му, да даряват частица от себе си, винаги, когато могат. Благодарим за тази обич от сърце!