Швабската култура между Дунава и Балкана 
България: По-различното село

от Луис фон Валентин
превел Кристофър-Джоузеф Равнополски-Дийн

По мнение на цар Борис ІІІ (1918-43), който посещава преди много години Бърдарски геран, това е най-хубавото българско село. Много други значими личности са на същото мнение, поради което няма човек, дошъл в тази местност по делови задачи или за удоволствие, който да не се е отбил от пътя.

Бърдарски геран печели вниманието на хората в пълно изобилие, защото е  от тези  села, които  не могат да се открият в провинцията. Природа и култура си съперничат, създавайки неговата красота. Поселището се е уединило на широкото плато между Дунава и Балкана в Северна България, на 25 км южно от пристанищния град Оряхово и на 160 км. северно от София. Само един малък път съединява селото с градчето Бяла Слатина.

Жителите възлизат на 2360*, между които две немски жени – Мария Дауербах и Франциска Велш, заедно с техните съпрузи и деца. Повечето жители са потомци на “банатските българи”, така наречени, защото някога били заселени в тази част на стара Унгария. Цялото население е католическо, нещо твърде необичайно за православна България.

Ако немците от Бърдарски геран бъдат попитани за своята родина, отново липсва топонима Банат, която  област е била под 166-годишно турско владичество до Пасовицкия мир от 21 юли 1718, според който се отстъпва на Австро-Унгария.

За да подобри положението на почти обезлюдената и запустяла земя, Виенското правителство отпуска покани в Германия, Италия и Испания за колонизиране на местността. Формира се специална комисия, която урежда паспорти на преселниците и им дава подробни наставления.

На всеки заселник му дават три гулдена пари за път и още три за пътя към Банат. Тези германци, които отговорили на апела, идвали от Бавария, Шварцвалд в Баден, Елзас и Лотарингия, Тирол. Разбира се колонистите срещат много трудности покрай съграждането на новите градове и създаването на добри условия за живот. С носталгични чувства при  тежки моменти те мечтаят да се завърнат в родината, но усърдието им, желанието им за работа и голямата им издържливост, им помагат да преодолеят препятствията. Скоро немците притежават големи и цъфтящи колонии в Банат.

Нови проблеми се появяват при големия прираст на населението. Създалата се поради това ситуация принуждава някои от заселниците да последват примера на своите прадеди и да се преселят отново, този път в България.

На 17 април 1893 год. седем немски фамилии от  селата Дента, Шааг, Гиертиамос, Омолица, Стамора и Берг, намиращи се в околностите на Тимишоара стигат по Дунава до Оряхово. На 19 април, след много лишения те се установяват в Бърдарски геран.

Какво намират там? – Едно жалко, съществуващо десет години село, заселено от банатски българи, които по време на турското робство са избягали в Банат, а след освобождението на България са се върнали в своята родина.

Като жилища служат землянки. Няма нито къща, нито ограда, само една единствена сграда – една гостилница с една стая и кухня. Немците, без родина и без покрив над главите, търсят подслон. Едни се настаняват в българските домове, други в хангари. Четири фамилии намират подслон, който трябва да делят с 21 гъски.

Все повече и повече немци идват в Бърдарски геран. Числото на фамилиите се покачва на 95. Създават се две махали, тази на дунавските шваби от Банат и тази на банатските българи. Някои с не толкова голям късмет се изселват в Америка, в съседните села – Гостиля, Асеново и Горна митрополия, където изкарват прехраната си като арендатори.

Други се възползват от знанията си и от старанието си да развият селото. Те са първите, които въвеждат стоманения плуг и усъвършенстват земеделието, така че да бъдат достигнати  неподозирани постижения.

Тези немци са католици и посещават заедно с българите католическата литургия, която се провежда в тясната църква, поместена в дома на енорийския свещеник. Свещениците, които първоначално проповядват в селото, не владеят немски.

Когато през 1894 полския свещеник Х.Х. Пол Кобилски идва като свещеник в Бърдарски геран, има възможността да удовлетвори нуждите на новите заселници. Вече има отделна служба с немски песни. През 30-те години се изгражда и католическа черква, в която  намират мястото си един орган и един хармониум, както и един мъжки и един момичешки хор. Немските деца посещават дълго време само българското училище. За да си осигурят и нужните знания по майчиния език, има и часове по немски, но в крайна сметка това не са редовни занятия.

Липсват цялостни учебници. Учениците използват само това, което имат вкъщи за четене на немски език. Като голяма дъска служи дъската за точене на училищния готвач. На училищните скамейки седят наравно деца и родители, господа и слуги. Сред предметите изучавани н училището са четене, писане, смятане и пеене. През 30-те години се създава и немско училище. Въведените освен това частни уроци са също пионерство в България, както и създаването на първата детска градина.

Като цяло образованието в немското училище е толкова образцово, че заможните български фамилии от околността изпращат своите деца да учат там.

Политическо влияние немците нямат дълго време. Те се разглеждат като чужденци и не са подлежащи на военна служба, но могат по собствена воля да влязат във войската. По време на първата световна война, те служат в австро-унгарската войска. По-късно те губят правото си да наричат Банат своя родина**, тъй като Банат се разделя между сърбите и румънците.

Към края на Втората световна война и тук има движения за бягство към Германия***, където много от бившите заселници се установяват в Щутгарт. В Бърдарски геран сега техните къщи са заселени от изселници от българските колонии в Румъния, а старата немска църква е затворена и стои като свидетелство за отминалия разцвет.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Статията се основава на материали, предоставени от Проф. др. Герд-Винанд Имайер, почетен консул на България в Германия.

* - явно авторът е сбъркал, защото посочената от него цифра е точна, но за времето на цар Борис, а не за 2003 г., когато е писана статията (б.р.).

**  - става    въпрос за Heimatrecht,  термин в австрийското право, въведен през 1849 год., буквално означава родинно право, принадлежността на един човек към определена общност.-б.пр.

*** - явно става въпрос за политиката на А. Хитлер Heim ins Reich, немците извън пределите на Германия да дойдат обратно в Германия.-б.пр.