История на физическата култура и спорта в Бърдарски геран

от основането на селото до 1989 г.

Гюка Радков

Уважаеми читатели, всичко, което ще бъде публикувано, особено отнасящото се до първите години от основаването на Бърдарски геран не се черпи от документи, а от спомени, предавани от поколение на поколение. Когато нашите пра-прадеди бяха принудени да напуснат своята родина и поеха пътя на изгнание, съдбата не бе щедра към тях и всички, които не бяха физически закалени, загинаха по пътищата на изгнанието. Още тогава, може би, за да оцелеят и продължат рода си, се заражда чувството за необходимостта от физически натоварвания, особено на момчетата, и с течение на десетилетия, а и на векове израстват нови поколения, така наречените банатски българи - католици и „палкене”, които изграждат селища в Румъния, Югославия, България и другаде.
Селищата на банатските българи в България коренно се различават архитектурно, културно, във всички области на селското стопанство, духовната култура, физическата култура, просвета, хигиена. И за да не бъдем многословни, драги читатели, направете сравнение с околните селища, които са на стотици години - имат ли такива църкви, улици, спортни бази. Това ще потвърди предположението ни, че нашите прадеди са знаели какво трябва за децата и внуците им, за да имат възможност за пълна хармония в своето развитие.
И така, през 1887 г., когато идват първите заселници и основават с.Бърдарски геран, нашите прадеди пренасят със себе си много спортни игри, измислени не от някаква институция, а в недрата на народа ни. Ако погледнем всяка игра поотделно, ще видим и ще завидим, защото тези забравени спортни игри дават положително влияние за различни части от човешкия организъм,
А те са: борба, бягане, яздене на коне (кушии), "кисела магарица" ("прескаченица"), "качка", "куцинка", "топка на стена", "свинка", "бътеница", "карачка с гривна", "люшканица", скачане на въже, "жуменка". По-късно се появяват и други спортове, но това е след 1930 г., когато започва организирания спортен живот в селото. Всички игри са се играли в различни сезони и части на деня. Борбата се практикуваше през пролетните и летни месеци. Тя изграждаше сила, ловкост и смелост у децата. Бягането и скачането развиваха скоростта и пъргавината.
"Кутиите" и язденето на коне бяха задължителни за момчетата. През зимата се разкарваха конете и се самоорганизираха надбягвания. През лятото се изкарваха през свободните дни на паша в полето и се играеше "бътеница". Тази игра се играеше от неограничен брой деца. Всяко дете си отрязва по един "прът" дълъг 1 метър или 1,30 м. от по-жилаво дърво. Играта започва с "надбътване" (удря се тънкия край на пръта в земята) и чийто прът излети най-наблизо, той го залага. Всички играчи трябва да плъзнат своите прътове напреки над заложения. След това прътът се премества на този прът, който се е плъзнал най-далече и така играта продължава, докато останат най-добрите деца с добри прътове. Ако прътът се провре под напречния прът, колкото пръста се провре, толкова пъти има право да изгаря. Може да раздава точки и на други изгорели. Тази игра развива усета с каква сила трябва да се удари тънкия край на пръта в земята, за да стигне до желаната цел.
"Магарица" - играе се от неопределен брой. Първото дете се навежда и подпира ръцете си на коленете. Другите се подпират с ръце на гърба му, отхвърлят се и заемат същата стойка като първото. Така се изреждат всички. След това първото става и прескача всичките и се залага. Така играта може да продължава безкрай. Тук се развива чувството с каква сила и скорост трябва да се отхвърлиш.
"Кисела магарица" се играе от два отбора, по 5-6 деца в отбор. Чрез жребий едните стават "кисела магарица".  Първото дете се навежда, опира рамото си на някое дърво, следващите навират главите си между краката на предните и се хващат за краката. Така се образува "киселата магарица". Първият участник от другия отбор трябва да се засили, да се подпре с ръце на последния или предпоследния играч от отбора на "магарицата" и се отметне колкото може по-напред, за да има място за всички, Ако някой падне или няма място за него, трябва да скочи над неговите съиграчи. Нямат право на доместване. При падане се сменят отборите. Ако падне "магарицата", се подлага отново. Тази игра развива много качества. Тези, които са "магарицата", се държат много споени един за друг, стягат гръбначните мускули, за да издържат натоварването. А тези, които скачат трябва да развият усет с каква сила скачат, за да могат да попаднат на желаното място.
"Свинка" се играе есенно време. Участват 5-6 момчета. Всички трябва да имат тояжки около метър и една "свинка" (правоъгълна шайба). Прави се едно "рупе" (кръгло трапче).  Който е "свинар" се стреми да вкара "свинката" в трапчето. А другите със своите тояжки не позволяват. Този, който я удари, и бъде докоснат от "свинаря" с тояжката, той става "свинар". Тук се развива чувството за защита, тъй като трябва да се защитава със своята тояжка - нещо като дуелиране.
"Топка на стена" е игра за момичета. Интересното е, че топките се правеха от космите на конете и кравите. Играе се с гръб към стената и през глава се бие в стената. Трябва да бъде уловена без да пада на земята, иначе изгаряш.
"Качка" се играе през летните дни. Могат да играят момчета и момичета неопределен брой. Нужна е била една тояжка от метър. "Качката" е 20 см, подострена на двата края. Прави се едно "рупе" в земята - трапче дълго 20 см. Качката се поставя напречно.  Един от играчите я изхвърля колкото може по-далече с тояжката си. Другите деца се нареждат на дължина 20-30 м от играча и се стремят да хванат "качката" във въздуха. Ако това стане, хвърля се на това дете, което е най-близо до "рупето", където тояжката е поставена напреки. Трябва да се улучи тояжката и тогава се сменя детето от това, което улучи тояжката. Но ако това не стане, играча слага качката на дължина на "рупето". Единият край стърчи нагоре. Удря се с тояжката, така че качката да подскочи поне на метър нагоре. Трябва да се удари с тояжката, за да излети колкото може по-далече, защото се броят крачките и колкото са повече играчът може да се задържи повече. Интересното в тази игра е, че някое дете се усъвършенства много и когато "качката" подскочи, то я удря няколко пъти леко нагоре и след това я удря силно, за да излети колкото може по-далече. Колкото пъти я удря нагоре, толкова се удвояват крачките. А това значи да се задържи повече на най-приятното място на тази игра.
"Куцинка" се играе и от момчета, но повече от момичета. Начертават се десетина квадратчета на земята. Хвърля се в първия квадрат една паничка - парче от прав "циреп" (цигла) и трябва на един крак чрез пребутване да прекараш паничката през всички квадрати без да настъпиш чертата нито паничката да застане на чертата. Ако в някой квадрат нарушиш правилата, отстъпваш на следващото дете. Когато и то настъпи чертата,  идва ред пак на първото дете, но то хвърля паничката в това квадратче, където е било стигнало първия път. И така играта продължава, докато не се мине през всички квадратчета на един крак. Тази игра формира редица мускулни групи и развива равновесието и сьобразителността.
"Скачане с въже" е игра предимно за момичета. Може да се играе от повече деца. Две въртят въжето, други две подскачат, без да докоснат въжето.
"Карачка" е предимно за момчетата. Необходимо е едно малко желязно колелце (гривна от каруца) и една карачка, направена от по-дебела тел и забодена в по-дебел стрък "тулий" (стъбло от царевица). Колелото се търкулва и за да не падне трябва да се тича и направлява с карачката. Може да се кара километри. Целта е скоростно движение и умения да управляваш колелото.
"Люшканица" - въжена люлка. Прави се от 10-15 м. здраво въже. Връзва се на едно напречно дърво, поставено между две дървета, които изобилстваха тогава из улиците, на височина 5-6 метра. Зарязва се една здрава дъска и се поставя на долния край на въжетата - служи за седалка, на която сяда една девойка или младеж. Други двама младежи държат друго въже, дълго 4-5 метра напряко на този, който се люлее. Същият се хваща за въжето, докато го засилят, пуска се и вече се държи здраво за страничните въжета. Когато са връща от набраната височина, двамата младежи, които държат напречното въже го изтласкват още по-силно назад, докато се постигне една застрашителна височина 10-12 м. Това калява психиката.
* * *
След 1930 г. се въвеждат нови спортни игри - народната топка в училището, волейбол, футбол, гимнастика, игра на висилка, лост, тъй като изискванията в казармата бяха задължителни. Волейбол се играеше предимно в училищния двор неделя преди миса. Лостове се правеха по улиците и там младежите изпълняваха разни упражнения, За съжаление малцина от сегашните младежи владеят тези умения.
Футболът е въведен през 1934 г. от свещеник Евгений Босилков, който бе енорист в Бърдарски геран. Знае се, че в ръководотвото на секцията вземаха дейно учаотие учителите Дано Андреев от Търнава, Мария и Миха, също учителки. Има и снимки, доказващи отношенията на интелигенцията към спорта. Има и карти с платен членски внос и заверени от Българсхия футболен съюз в София. Разполагаме и с документи, че първата официална среща е през 1934 г. Знае се оъщо, че през 1934 или 1935 г. отиват да играят в Ореш или Крушовене. Пътуването е организирано от отец Евгений Босилков.
В Бърдарски геран се прави футболно игрище, на чието място сега се намира селския стадион.
Към спорта нашите прадеди ое отнасяха с уважение. По онова време превозът е бил с каруци. Нареждаха се кой и кога ще откара футболистите за футболна ореща.
Започна да се играе оъщо и шахмат. Това продължи до 1940 г. След започването на Втората световна война всичко замира.
* * *
След Втората световна война физическата култура и спорта бързо се съвземат. Развиват се предимно футбол и волейбол. Почти всяка неделя се играел футбол от местни младежи, но чак след 1955 г. започна да се гледа на физическата култура и спорта като на необходимост. Селският спорт под името "Урожай" беше отделен от градския спорт и имаше достатъчно средства. Започна да се мисли за построяване на селски стадион. Под ръководството на Иван Могилски, председател на Околийския съвет за физическата култура и спорт - гр.Бяла Слатина, който беше много умен човек, на едно съвещание в Бяла Слатина ни раздаде типови планове с думите: "Който от вас умее и обича селото си, може да има някой от тези стадиони".
Единият от тези стадиони беше стадионът на с.Лехчево, Михайловградско. Аз избрах него с малко изменение, защото там имаше стрелбище. За целта председателят на съвета Матeй Кърчев трябваше да подпише решение на Общинското ръководство да се строи стадион на доброволни начала като държавата отпуска много средства и материали на много евтини цени. Подписа, тъй като предстоеше той да бъде сменен, и така 1956-1957 г. започна строителството на стадиона под ръководството на строителния техник Дочев от Б.Слатина. Мога да кажа само, че излизаха по 20 каруци на ден, когато бяха свободни от полска работа. Трибуните са направени от работещите в канцеларията на ТКЗС (почетно, разбира се). Дървените колци са докарани от с.Враняк от младежите за ограждането на стадиона.
Дядо Понети заемаше важно място при построяването на стадиона. Участието беше масово, тъй като това беше мечтата на нашите бащи. Те по-добре разбираха от нас какво е значението на масовата физическа култура и спорта за здравето на техните деца.
При създадената спортна база изискванията към нас бяха по-големи за изпълнение на Държавния физкултурен план - да се борим за привличане на девойките в спортните занимания, да се борим за хармонично развитие на младежта. И така през 1968 г. спортно дружество "Ботев"- Бърдарски геран се записва в нова страница - да се бори и докаже, че е възможно при условията на масовия спорт да се постигне хармония.
1970 г. бе открит новия плувен басейн. Тук трябва да спомена името на Стоян Августинов (Муфата) и Иван Дончев, които помогнаха в най-трудния момент. Всички централни вестници в спортните си страници отбелязваха, че има нов плувен център в Бърдарски герани и само след 4 години вестниците подчертават, че плувците от Бърдарски геран вземат първите места на всички състезания.
Басейнът е направен от пенсионерите. 133 тона бетон е обработен на лопата. Всички сега са покойници.
Пречупи се схващането, че девойките не трябва да спортуват. Плувният спорт се разви светкавично. Израснаха силни плувци за онова време - Павлина Радкова донася първия медал за Врачански окръг от Републиканско състезание. Ани Милерова, Мими Ронкова, Катя Караджова, Гинка Радкова, Мария Гердова, сестри Велчеви и Ани Томова, Магдалена Алекова, братя Мичеви, Пееви, Бартолови, Милчо Радков, Милчо Узунов и много други. За няколко години се изградиха осем отбора в различни възрастови групи и разнасяха славата на Бърдарски геран в Козлодуй, Оряхово, Свищов, Добрич, Албена, Хасково. По случай олимпиадата в Москва на Окръжно първенство в Бърдарски геран от 33 медала 31 завоюваха плувците на Бърдарски геран. На традиционното преплуване на р.Дунав плувците от Бърдарски геран бяха най-многобройни - към 80 човека.
Този спорт дава най-добро здраве и затова се ползваше с уважение. Нямаше случаи родители да не пускаха детето си па демонстративни състезания - много плувци плуваха с вързани ръце и крака.
Спортният комплекс се състоеше от футболно игрище (пълен размер), писта от 400 м,, плувен басейн, асфалтирана волейболна, баскетболна и гимнастическа площадка, мъжка и женска съблекалня с бани. Нека всеки от нас си зададе въпроса и си даде отговора защо от Врачански окръг само в Бърдарски геран има цял комплекс, който е бил мечтата, гордостта, радостта, здравето и възпитанието на нашите деца и място за отдих на по-възрастните.
Длъжен съм да изкажа благодарност на всички деца и младежи от онова време, които при лоши условия участваха във всички прояви. На ръководителите от онова време Стоян Августинов (Монки), Тома Кърчев, Слав Бобойчев, Никола Мичев и много други - всички бивши спортисти и с добро възпитание и образование.
Футболът също придоби друг облик - почна да се играе на различни системи. За няколко години израснаха много добри футболисти като Антон Кърчев, Коли Юлна, Петър Радков, Антон Гердов, Парашута и много други, които достойно заместиха старите футболисти. Детските отбори стигаха до финал. Играеха се по 40 футболни срещи през годината. Всички бяха обезпечени със средства и екипи.
Шахматът също се разви. В дома на Георги Куков израснаха и двама кандидат-майстори Никола и Иван Куков. Тази игра се играеше от деца, младежи, девойки и възрастни затова се наложи да открием шах-клуб със средства от Враца. Направиха се десет шах-маси, оборудвани с табла и шахове,
Тенис на маса също се разви бурно. Израснаха добри състезатели - Славчо Цонев, Иван Петков, Петър Илиев, Катя Мичева. За целта бяха закупени 3 броя маси.
Леката атлетика също бележи възход. Иван Пенков, Димитър Дончев, Франц Пенков участват във Враца на 800 м. Татяна от Детския дом в София мери сили със състезателки от "Левски", ЦСКА, "Ботев"- Пловдив, "Спартак"-Варна (всички елитни отбори) на 3000 м. крос. Води до последните 200 м. Остава на 20-то място от над 800 състезатели.
Спортен клуб "Ботев"-Бърдарски геран се водеше на специален отчет към Централния съвет в София. Ние бяхме може би единственото село, което се нагърби с такава задача - пълна хармония на личността. Затова ни се оказа доверие за международни срещи с традиционно силни отбори от Югославия, Унгария, Румъния.
За да може повече младежи да посетят други страни, защото по онова време беше много трудно, се обединихме с читалището, където ръководител беше Петър Велчев и кръгът се затвори. Заедно бяха училище, читалище и спорт, а това значи възпитание, култура и здраве.