falmis

 

Още новини


Енорията ни с одобрен проект от „Реновабис”

Католическа енория „Свети Йосиф” с.Бърдарски геран кандидатства пред фондация Renovabis с проект за ремонт на храма на стойност 40 000 евро. Преди часове пристигна радостната вест, че проектът е одобрен и до дни ще бъде получен първия транш на...


Прочети докрай...



Бърдарски геран се побратими с Бело блато

На 3 март от 11 ч. в сградата на Община Бяла Слатина бе подписан договор за сътрудничество между Бърдарски геран и Бело блато (Сърбия). Цветомила Спасова, кмет на Бърдарски геран и Ерне Танцуш, кмет на Бело блато, скрепиха с подписите си...


Прочети докрай...



Енорийски живот - 23.02.-01.03.2009

 Енория "Свети Йосиф" - 25.02.-01.03.2009 г.

25 февруари - Пепеляна сряда, началото на Великите пости
10,00 - Божествена Света Литургия с обреда на поръсване с пепел.
18,00 - Литургия на Словото, Причастяване и поръсване с пепел.
 
26 февруари
17,30 -...


Прочети докрай...



2:0 за ветераните на ФК „БОТЕВ“ – Бърдарски геран

В навечерието на 2 юни, Денят на Ботев и загиналите за свободата на България, ФК „БОТЕВ“ – Бърдарски геран отдаде чест на патрона си с изключителен мач между ветераните и настоящия отбор. Забележителна, но все пак очаквана победа, отбелязаха...


Прочети докрай...



Отец Стефан Калапиш се присъедини към дарителите

Първият българин в Никополската епархия, ръкоположен за свещеник след дългата зима на комунизма, е отец Стефан Калапиш, родом от Бърдарски геран. Макар и да служи в село Трънчовица, той не пропуска всеки възможен повод и свободен миг, за да...


Прочети докрай...


„Революцията на една сламка“ стигна и до Бърдарски геран

Що е то натурално земеделие или биоземеделие се питат все повече хора, бегло хващайки тенденциите в световен мащаб. Земеделие, което няма нужда от отрови, копаене и торене, което изисква минимална човешка намеса и въпреки всичко да дава големи доходи. Това звучи фантастично, докато не го видиш реализирано в малкия селски двор.


Захари Захариев избира Бърдарски геран, когато решава да напусне шумната и замърсена столица София, по няколко причини – най-добрият му приятел е роден тук и има наследствена къща, която често са посещавали през годините, а и селото е едно от най-известните в България, чисто, запазило специфичната си култура и традиции.

Банатските българи пренасят в края на XIX век от Австро-Унгария едно по-високоразвито земеделие, с което привличат очите на околните села, печелят селскостопански изложения и се сдобиват със славата на добри земеделци. Предизвикателството за Захари днес е да покаже на техните потомци един нов начин на обработка на земята, която освен че е екологична, пести сили и време, като резултатите наистина си заслужават. Занимава се от три години с биоземеделие, а от почти година успешно го развива в двора си в Бърдарски геран.

Когато Захари започна да пренася купища слама и окосена трева, всички помислиха, че нещо не е наред, но постепенно, когато лехите започнаха да се оформят, а сега и насажденията изглеждат великолепно, все повече хора се заглеждат и искат да научат технологията на мулчирането. Тоталното мулчиране намалява нуждата от поливане десетократно, а екологично произведените храни са фактор за здравето на хората.

По нетрадиционния начин на обработка го запалват идеите на японеца Масанобу Фукуока,  представени в книгата му „Революцията на една сламка“, и неговата ферма, разположена в близост до малко селце на о.Шикоку в Южна Япония, за натурално водене на фермерско стопанство, които биха могли да върнат назад деградационните тенденции в съвременното земеделие. Натуралното стопанство не се нуждае нито от машини,нито от отровни химикали и е нужно минимално плевене. Почвата в неговите ниви остава неорана в течение на повече от 25 години и при това получава добиви, сравними с най-продуктивните японски ферми. Неговият метод на обработване на почвата се нуждае от много по-малко труд, от който и да е друг метод. Той не причинява замърсяване на околната среда и не се нуждае от използване на изкопаеми горива!

Все повече малки ферми в България поемат инициативата и риска да се занимават с биоземеделие, чиято продукция  е високо ценена на световния пазар.

Бърдарски геран с намаляващите си жители и пустеещите дворове може да намери нов път към икономично на труд, средства и сили обработване на земята в населеното място, създавайки не само припитание, но и търсена на пазара продукция.

И макар 2014 година да се очертава като нулева за биоземеделие, българските производители на биохрани не се отчайват.  Проектът за изменение на наредбата за прилагане на мярка 214 - „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 -2013 г., огласени в последния момент, лишават биологичните земеделски производители от възможността да подават заявления за подпомагане по подмярката „Биологично земеделие“, но сформираните вече асоциации и сдружения на малки ферми за биопродукти не спират да се борят за правата си.

Да научим нещо ново, да развиваме уменията си, да постигаме повече с по-малко усилия – защо не! Като начало стига и един селски двор, който си спасил от запустение и си върнал към живот!

Светлана Караджова

Copyright © 2008-2015 Бърдарски геран !EU Всички права запазени.