falmis

 

Още новини


Изпратете снимки

Скъпи приятели и гости на село Бърдарски геран,

Молим Ви да ни изпращате снимки, част от които ще публикуваме в този сайт. Тъй като администраторите нямат възможност да са навсякъде, те се нуждаят от вашата помощ!

Това е адреса на който да...


Прочети докрай...



Живот, преминал в служба на Бърдарски геран

Да си лекар е призвание. В това ни убеждава вече 37 години фелдшерът Богдан Атанасов, човекът, който за всички в Бърдарски геран е просто „Доктора“. Идва млад и с много желание за работа, много обич и грижи, които дарява на жителите на селото...


Прочети докрай...



Още една сватба в Бърдарски геран

Казват, че майските сватби са най-красивите. В четиринадесетия ден на май Ирина Босилкова и Борислав Бартолов се врекоха във вечна вярност пред Цветомила Спасова, кмет на Бърдарски геран, която е и майка на красивата булка.


Прочети докрай...



„Има кътче на земята (и у нас), гдето бързам да се върна"

С тези начални думи от известната песен на Ченстоховската Богородица /Черната Мадонна/, бих желал да опиша накратко незабравимото духовно преживяване, които ние – 20 поклонници от Бърдарски геран и Гостиля, успяхме да осъществим с Божията помощ....


Прочети докрай...



Огньове за Баба Марта

В Бърдарски геран има обичай да се палят големи огньове в последната нощ на февруари в очакване на 1 март. Всяка година почти на всяко кръстовище могат да се видят големи клади, чието приготвяне отнема цял ден. Вечерта, като се стъмни, хората от...


Прочети докрай...


„Има кътче на земята (и у нас), гдето бързам да се върна"

С тези начални думи от известната песен на Ченстоховската Богородица /Черната Мадонна/, бих желал да опиша накратко незабравимото духовно преживяване, които ние – 20 поклонници от Бърдарски геран и Гостиля, успяхме да осъществим с Божията помощ. Това поклонение бе един път към основите на вярата, към себеоткриването на нашето собствено призвание, на личното ни „ДА” на Бога, следвайки примера на Дева Мария от Ченстохова, едно от най-известните светилища на Богородица в целия свят, намиращо се в южна Полша.

Когато през 1862 г. идват отците възкресенци от Полша, за да помогнат на новоприсъединените източни католици от Тракия, те донасят едно красиво копие на чудотворната икона от Ченстохова, което поставят в католическата гимназия на Одрин. След краха на българщината в Одрин и околността в края на Първата световна война, полските възкресенци се установяват в Стара Загора, носейки със себе си Черната Мадонна, но Божието провидение определя за място красивото странджанско градче Малко Търново, което от трийсетте години на миналия век става духовния център на възкресенците.

 Малко Търново

Католическата общност в Малко Търново, успява с много жертви да си построи внушителен храм – най-големия и най-красив от източен обряд в България; също католическа прогимназия, поверена на сестрите винкентинки и частно католическо училище „Отец Иван Ваклидов”. Черната Мадонна става покровителка на католиците от Малко Търново, но едва през 1993 г. се построява красив параклис в католическата църква „Света Троица” на Малко Търново, където Мадонната да се почита и моли по специален начин. Този параклис бе осветен на 26 август 1993 от тогавашния епископ от София – екзарх Методий Стратиев.

По време на историческото посещение на Папа Йоан-Павел Втори в България, Черната Мадонна от Малко Търново бе коронясана – Тя и детето Исус, със сребърни корони, и Папата обяви Малко Търново за национално светилище на Ченстоховската Богородица – българската Ясна гура /25 май 2002 г./, и в знак на голямата си любов и набожност към Нея, Светия Отец остави своята пиюска /бяла шапка/ като знак на  присъствието си в светилището на Малко Търново. Оттогава започна един непрекъснат поток от поклонници, които идват от цяла България, но по-специално на 25 май /деня на коронясването/, 26 август /литургичния празник на Черната Мадонна/ и 8 септември /Рождението на Дева Мария/.

Мадонната е наричана „Черна”, заради тъмното лице на Дева Мария и на Исус. Според църковното Предание, тази икона е рисувана във Византия през VIII век, след което през Русия стига до Полша. На няколко пъти спасява Полша от беди, а по време на татарското нашествие, иконата в Ченстохова е била прободена от невярващите татари /оттогава са и двете следи по лицето на Мария/, но скоро тежка участ сполетява осквернителите на Божията Майка. Покровителка на Полша, Черната Мадонна стана и наша покровителка.

На 25 август 2009 г. българската Ченстохова в Малко Търново ни посрещна с ведро небе, кристално чист въздух и усещането за святост. На вратата на църквата-светилище ни очакваха енористът – Отец Луциян Бартковяк, възкресенец и голяма група енориаши, които ни приветстваха с песни и топъл хляб. Всички веднага се отправихме към красивия параклис, където на колене благодарихме на Мария за тази сбъдната мечта. След тържествената Света Литургия на 26 август, на която присъстваха католици от Шумен с Отец Войтех Фарон /възкресенец/ и католици от Бургас, водени от полските капуцини – Отец Збигнев и Отец Пшемуш, всички останахме в Божия дом, където представихме нашите католически общности.

Следобед посетихме гроба на незабравимия свещеник – Отец д-р Купен Михайлов, автор на първия католически катехизис след падането на атеистичния режим, културно аташе на първия папски нунций у нас – архиеп. Марио Рицци, дългогодишен енорист на двете католически енории в Бургас. Отец Купен е погребан до общия гроб на католическите свещеници от Малко Търново, между които има и един брат-монах италианец.

Вечерта на 26 август имахме Обожаване на Светото Причастие, което бе тържествено принесено от главния Олтар на Олтара на Черната Мадонна. На 27 август, рано сутринта поехме по обратния път, малко тъжни от раздялата ни с любезните домакини, но също изпълнени с вяра и благодарност към Бога за това незабравимо поклонение. Там, в сърцето на Странджа оставихме Дева Мария – покровителка на християнското единство, оставихме и частица от нашите сърца и обещахме да се връщаме поне веднъж  в годината на това свято място, за да се потопим в погледа на Богородица, нашата Небесна Майка.

Отец Койчо Димов, енорист на енория „Свети Йосиф”, с. Бърдарски геран и модератор на енория „Пресвето Сърце Исусово”, с.Гостиля; Католическа Никополска Епархия.

Copyright © 2008-2015 Бърдарски геран !EU Всички права запазени.